Трябват сгради, персонал и достатъчно места за всички деца
Новите правила за приема в ясли и детски градини в София – още хаос, вместо решение
Трябват сгради, персонал и достатъчно места за всички деца
Промените, които Столична община предлага за приема в ясли и детски градини в София, отново местят критериите, без да решават основния проблем – липсата на места.
Адресът вече се превръща в ключов фактор за прием. Постоянен и настоящ адрес се изравняват, тежестта на уседналостта се увеличава, добавят се и нови адресни бонуси. На практика това означава едно – всеки може да се премести отнякъде, да си смени адреса и детето му веднага да стане „местно“. Семействата, които от години живеят в квартала, плащат данъци и градят общност, губят реалното си предимство. Това не е справедливост – това е покана за масови фиктивни регистрации.
Паралелно с това отпада точката за деца, посещавали ясла. Това е логично и правилно, защото докато плащаш хиляди левове в частната ясла, в СДЯ са приети много деца на хартия. Физически децата се гледат вкъщи и бележките за „болест“ са факт за пазене на място. Така изкуствено се надуха цените в частните ясли, носещи точка.
Добавят се социални критерии, но се въвежда и незабавно приемане за деца на родители, лишени от свобода, докато деца с двама починали родители продължават да минават по стандартна процедура. Остава да очакваме ръст на престъпността, за да приемат детето в детска градина?!
Предвиждат се и компенсации с общински пари за неприети деца на служители в ясли и градини – вместо да се реши недостигът на места, се създават нови привилегировани групи. Интересно е откъде Столична община възнамерява да намери средства за да компенсира родителите?
Новите текстове за отписване пък допускат деца в подготвителни групи да отпаднат от системата при 15 дни отсъствие за година, без ясно разграничение между болест и неуважителни причини – при положение че предучилищното образование е задължително.
Всички тези „реформи“ са административна козметика. Те не създават нито едно ново място.
Истината е проста: няма достатъчно ясли, няма достатъчно детски градини и няма ясен план за наваксване на дефицита. Вместо строителство получаваме нови формули и пренареждане на точки, което само прехвърля напрежението между родителите и ще създаде хаос и напрежение в родителското общество.
Не ни трябват по-сложни критерии. Трябват нови сгради, повече места и обучен персонал, а не отбиване на номера с панически кризисен пиар. Всичко друго е за сметка на децата и семействата.